Ефективността на екстрагента се определя от неговата структура; за да функционира ефективно, органичният екстрагент трябва да отговаря на два критерия:
Молекулата на екстрагента трябва да съдържа поне една функционална група, способна да се свързва с метални йони, за да образува екстракционен комплекс. Общите функционални групи включват атоми като O, N, P и S. Тези атоми притежават несподелена двойка електрони и действат като донори на електрони-наричани координиращи атоми. Кислородните атоми са най-често срещаните функционални групи в екстрагентите;
Молекулата на екстрагента трябва да съдържа достатъчно дълга въглеродна верига или бензенов пръстен. Тези структурни характеристики гарантират, че както екстрагентът, така и полученият екстракционен комплекс са лесно разтворими в органичната фаза, докато остават умерено разтворими във водната фаза. Прекомерно дългите въглеродни вериги обаче могат да увеличат вискозитета на екстрагента или да причинят втвърдяването му, което го прави неподходящ за употреба. Обикновено относителната молекулна маса на екстрагента попада в диапазона от 350 до 500.
